Златни български ябълки - сортове, които не бива да пренебрегваме

09-08-2019

Ябълката е най-богатият на сортове овощен вид. В света има над 12,500 сортове ябълки.

Освен това да може би и най-древният плод. Ябълката е била известна още на доисторическия човек. Култивирането на ябълката води началото си от Мала Азия. Оттам тя е попаднала в Кавказ, Египет и Палестина. Преди повече от 600 г. пр.Хр. ябълковата култура е била отглеждана в древна Гърция, откъдето е била пренесена в Рим и оттам в цяла Европа. За тази култура се споменава в древните писмени паметници на Китай, Персия, Индия и Рим. Въпреки, че е била известна от древността, голямо стопанско значение ябълката придобива през XX век, когато са били оценени хранителните и лечебни качества на плодовете.

За нашата страна тя също има голямо значение. Българската земя ражда може би най-вкусните сортове. Нашата земя и климат създават най-добрите условия за отглеждане на прекрасни, екологично чисти плодове, които са конкурентни н международните пазари.

Особено благоприятни условия за отглеждане на ябълки се смятат районите в долините на реките Марица, Струма, Камчия и Огоста. В сравнение с другите овощни видове ябълката дава по-големи добиви, различните сортове зреят в различни срокове. В отделни периоди България е заемала 12-то и 13-то място по производство на ябълки в света, сега обаче сме едва на 63-то място. Наблюдава се и тенденция да внасяме плодовете от Македония, Гърция, Полша, а уникалните български сортове ябълки постепенно започнаха да изчезват и да са подменени със стандартни и популярни видове.

Затова решихме да ви запознаем с традиционни (и не толкова) български сортове, които често са пренебрегвани, заради популярните и разпространение повсеместно „Златна превъзходна“, „Грени Смит“, „Мелроуз“, „Фуджи“, „Червена превъзходна“ и т.н.

„Айвания“ е български зимен сорт ябълка. Известни са Станимашка, Кюстендилска и Новоселска айвания. Плодовете са средно едри, тъпо конусовидни, зелено-жълти, с червенина откъм слънчевата страна. Кожицата е тънка и здрава. Месото е бяло, сладко-кисело. Дърветата са нискостеблени, буйно растящи, родовити и с дълъг живот, подходящи са за равнинните топли райони на страната. Плодът е много траен.

„Карастоянка“ е български сорт, която се отглежда успешно на различни места в страната. Плодовете са средно едри до едри с тегло 130 - 165 гр., плоскокръгли или кръглоконусовидни. Кожицата е плътна, гладка, лъскава, жълто-зеленикава, с тъмночервени надлъжни ивици. Месото е бяло, с червеникави нишки под кожицата и около сърцето, плътно, крехко, сочно. На вкус е сладко кисела и не е силно ароматна.

Много родовит сорт, който не е взискателен към почвата. Плодовете узряват през втората половина на септември – началото на октомври.

„Петровка“ е сорт ябълка с дребни, зелени и червени плодове, със специфичен аромат и сладко-кисел вкус.

Името „Петровка“ се обяснява с това, че този сорт зрее рано през лятото и се поднася на традиционната трапеза на Петровден (29 юни). Ябълките от този сорт се наричат още и „ранозрейки“.

Летните сортове са сравнително малко на брой. Те зреят от началото на юли до края на август. Консумативната зрялост придобиват още на дървото или няколко дни след това. Съхраняемостта им е кратка – около една седмица

Представяме няколко нови български сорта ябълки, селектирани от Института по земеделие –Кюстендил. „Беспара“ е едър яркочервен плод. Зреят към края на септември и се съхраняват до февруари. „Горана“ е ябълка с атрактивен външен вид и много добри вкусови качества. Те са едри (180-220 г), кълбовидно-конични със слаб восъчен налеп. Плодовата кожица е зелено-жълта, покрита с тъмночервен покровен цвят. Плодовото месо е твърдо, кремаво оцветено.

„Марлена“ е едра ябълка с красив външен вид и отлични вкусови качества. Те са покрити почти изцяло от светло червен покровен цвят. „Мартиника“ има подобни характеристики, но пък е оцветена в ярко червено.