На Бъдни вечер трапезата е постна, а ритуалите за здраве и късмет изобилстват

24-12-2015

Бъдни вечер или Малка Коледа е един от най-важните семейни празници в българския календар, предшестващ Рождество Христово.

От православна гледна точка, вечерта преди Коледа не е особено значителна, освен че християните се подготвят духовно - чрез пост, изповед и молитва да приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото Рождество. Трапезата трябва да е постна, тъй като е последният ден от Рождественския пост.

Голяма част от ритуалите, които спазваме на Бъдни вечер са отражение на езически вярвания. Те се извършват с цел да донесат късмет и плодородие в дома. В езическите традиции денят е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова се и чества, като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват.

Извършват се магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството.

Приготовленията

Според българската традиция семейството трябва да бъде заедно, като всеки негов член изпълнява различни ритуали. Жените приготвят празничната трапеза, а замесването на обредния хляб започва от сутринта с донасяне на мълчана вода, т.е. не се говори докато я донесат у дома. Домакинята замесва кръгла пита, наричана боговица или бъдняк. Вътре слага сребърна пара и дрянови пъпки за късмет и здраве, а отгоре я украсява с плодове, жита и кръстове от тесто, които са трябва да донесат благополучие. От подготовката на хлябовете се изключват само момите за женене, за да не отнесат със себе си плодородието, ако напуснат дома

Мъжете от рода отсичат и запалват дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането в света на Христос. Най-възрастният представител от рода прекадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва.

Бъдникът трябва да гори цяла нощ. По традиция, най-старият мъж в семейството гадае по пепелта от дървото каква ще е следващата година. Пепелта не се изхвърля.
През нощта коледари тръгват по къщите и пеейки народни и църковни песни разнасят радостна вест за Христовото Рождество.

Вечерята

Самата вечеря на Бъдни вечер е по-скоро ритуал, отколкото хранене. Цялото семейство трябва да седне заедно на трапезата, която обикновено се слага на земята, върху слама напомняща за Витлеeмските ясли, в които е родила Дева Мария.

Трапезата на Бъдни вечер е тържествена, но постна. По традицията са нечетен брой - 7, 9 или 11 или 12. Обикновено сред тях намират място варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, пчелен мед, орехи, плодове, обреден хляб и др.

Стопанинът разчупва питата. Първото парче винаги е за мъртвите (или Богородица), второто за къщата, а останалите се раздават на членовете на семейството. На трапезата се седи дълго и никой не бива да става. Ако на някой все пак му се наложи, той трябва да ходи приведен, като отрупано с плодове дърво.

Накрая всички напускат трапезата заедно, за да узреят едновременно класовете и посрещат коледарите. Трапезата не се прибира, а се оставя през цялата нощ. Това отново е свързано с вярата, че небето се отваря и близките покойници ще дойдат на вечеря.

Предсказанията (гадания)

По традиция на Бъдни вечер се гадае каква ще бъде следващата година и какъв късмет ще ни донесе:

Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички.

Мома или момък могат да узнаят името на годеника или годеницата си, с които им е отредено да бъдат. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците.

Листата на бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще е здрав през годината.

Зад палешника (широкото остро желязо на ралото, ралник, лемеж) се оставят живи въглени, неречени за различни селскостопански култури. На сутринта се гледа дали въглените са изгорели. Колкото повече пепел има, толкова по-голямо ще е плодородието. Ако въглена е почернял, предсказанието не е добро.

На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се 12 въглена за 12-те месеца и отново пепелта показва дали ще бъдат благоприятни за реколтата и човека.

За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в 12 люспи 2-3 щипки сол. Нарича ги на 12-те месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден.

Ако пепелта от бъдника на сутринта е много, много ще е и плодът по земята и стоката.

На Бъдни вечер се разчупват орехите, които са наречени на всеки още на Игнажден. Ако при счупването те останат цели, ако са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.