100 години българско кино

13-01-2015

На 13 януари 2015 г. отбелязваме 100 години българско кино. На този ден, преди близо век – през 1915 г. в столичното кино „Модерен театър” се е състояла премиерата на първия български игрален филм „Българан е галант” на родоначалника на българското кино - режисьорът Васил Гендов.

В немия черно-бял филм, разказващ за любовните неволи на бонвивана Българан, Васил Гендов е също сценарист и изпълнител на главната роля. Самият филм не е съхранен на лента до наши дни. Смята се, че филмът е загубен през 40-те години на ХХ век и са останали едва 1-2 кадъра от него.

По повод 90-годишнината от тази дата, през 2005 година, по инициатива на Националния филмов център, 13 януари е обявен с Държавен указ за професионален празник на работещите в българското кино. На 13 януари 2015 г. се навършва един век от това паметно събитие. Отбелязването на този значим юбилей ще продължи през цялата 2015 г. с различни инициативи и прояви.

През януари 1915 г. един млад човек – на 23 години – вижда реализирана една от мечтите си. Той е Васил Гендов – създател и актьор в първия български игрален филм „Българан е галант”, заявява в свое поздравление проф. Александър Янакиев, който е един от големите познавачи и изследователи на историята на българското кино. „От половин година вече е започнала Европейската война, която по-късно ще бъде наречена – Първа световна. Но България засега не участва в нея, защото раните от Балканската и Междусъюзническата войни са още пресни. За един млад мечтател това няма голямо значение. Той е дързък и успява да сложи началото на игралното ни кино. За стоте си години игралното ни кино може да се похвали със стотици пълнометражни ленти. А като добавим късометражните, телевизионните и сериалите – ще получим хилядите заглавия на многоликото българско игрално производство. Всеки зрител има предпочитания и би подбрал своите 100 ленти. Но която и стотица да вземем от създаденото, в нея ще открием живеца на нашето кино. То не е завладяло световните екрани като американското, нито е многобройно като индийското, нито е хладно-философско като скандинавското. То обаче е родното ни кино. То има награди от най-реномираните фестивали – Кан, Венеция, Берлин и пр. Това е част от историята му. По-важно е, че през последните години редица филми възстановиха контакта с българската публика. След време те ще бъдат цитирани напълно заслужено като класика”, заявява още проф. Александър Янакиев.