22-02-2026

Днес Българската православна църква почита църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни или Прошка.
Празникът се отбелязва винаги в неделя, седем седмици преди Великден, ден преди започването на Великият пост.
На този ден се иска прошка от родители и близки. Според народните традиции семействата се събират при родителите си заедно с техните деца и внуци. На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители - целуват ръка и изричат: 'Прощавай, мамо, тате..' - 'Господ да прощава, простен да си!', е задължителният отговор.
Преди началото на Великия пост - на Сирни Заговезни, православните християни за последен път вкусват млечни продукти и яйца до Великден. На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.
След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата.
Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва 'мамуляк' /слама от царевица/ и 'черешовина' /кори от черешово дърво/. Огънят се прескача от всички.
Вечерта на Сирната Неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни Заговезни са свързани и кукерските игри.
© 2026 Tvoia.Net