Баба Марта бързала, мартеници вързала...

01-03-2016

Мартениците, които с радост си разменяме на 1-ви март, пазят от болести и уроки и са пожелание за сила и дълъг живот. Те се свързват с благоденствието в дома и семейството.

Традицията за връзването на бял и червен конец датира от стотици хиляди години по нашите земи. Според легендата тези украшения идват от времето на хан Аспарух, в годината на основаване на нашата държава – 681 г.

Когато хан Аспарух решил прабългарите да се установят край Онгъла, поискал да извърши жертвоприношение на бога Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв. В този миг хана получил дар от сестра си – китка копър, привързан с бял и червен конец.

Лястовичка била изпратена от Хуба, за да донесе дара на Аспарух. Тя пристигнала на 1 март, оттогава започва традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели кончета за здраве и сполука.

В народната представа Баба Марта е жена, сестра на Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта е ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла, затова и времето през месеца е променливо. С Баба Марта идва и пролетта.