Цветана Манева чества 70-годишен юбилей

30-01-2014

Голямата българска актриса Цветана Манева днес празнува 70-годишен юбилей.

Най-голямата й опора е съпругът й Явор Милушев, признава Цветана Манева. В ефира на TV7 актрисата разказа за двете си най-отговорни роли, тази на преподавател и тази на достоен спътник в любовта.

Ако не беше той (б.а. Явор Милушев) и неговото отношение към мен, нямаше да доживея толкова години, убедена е Цветана. Тя разкри формулата на дългата им и силна любов - взаимно осъзнават стойността на другия:

Има някакво въодушевяващо доверие в това, което представляваме. Това, че винаги сме искали да сме достойни за другия. Между нас е въпрос на зачитане свободата на другия.

Актрисата сподели, че не изпълняват формулата-клише - две половинки, които правят едно цяло:

Ние сме две цялости, които могат да съществуват в хармония и в доверие. Той ме научи да не ревнувам, защото ревността е това да се унищожиш от собствената си глупост.

На въпрос за професията й на преподавател и актриса, която респектира с присъствието си, Манева обясни, че често студентите й прекомерно се притесняват в нейно присъствие.

„Нямам затруднения да ги разбирам и да общувам с тях. По-скоро те имат проблем,защото винаги се извиняват с чувството си за респект, но това е част от защитната им реакция”.

Тя смята, че колкото повече неща научат за йерархията, колкото повече познание съберат, толкова по-лесно ще застанат пред по-висшестоящите от тях като пред равни. Учи ги да вярват в себе си. За да добие сърдечна интелигентност, човек трябва да има първо базова такава и то не събрана от интернет, а получена от книгите и досег с постиженията в изкуството и литературата - това е виждането на актрисата.

На въпрос раждат ли се стойностни личности, Манева отговаря с присъщата си категоричност:

„Времената раждат и герои, и личности, и предатели, проблемът не е във времето, а в ценностната система. Дали се котира, че си личност - не, разбира се. Живеем в прекалено материален свят, прекалено много са изкушенията.

Личност се изгражда трудно. Изисква невероятна последователност, посвещение, хората, с които общуваш, живееш, да гледат на теб като на стойност. Както например, Явор гледа на мен или аз на него.”