Нестинарството живее в село Българи

03-06-2015

Село Българи се готви за древния ритуал нестинарство. Целият обред и танцът в жарава ще се извършат в нощта на 3 срещу 4 юни - Денят на светиите Константин и Елена по стар стил.

Всяка година празникът привлича стотици туристи, които идват да наблюдават на живо древния обичай, изпълняващ се в странджанското село Българи - последното нестинарско село в България.

Селото е разположено в източната част на планината Странджа на 17 километра от Царево върху плоския гръб на един рид, заобиколен от дълбоки долчини. В миналото върху жарава се е играело още в Кости, Бродилово, Граматиково, Сливарово и Кондолово и в едно село в Източните Родопи. В Българи старинният обичай се изпълнява в автентичния му вид така, както е запазен през годините.

Местните хора наричат празника панагиря на светците. Рано сутринта започва процесия, водена от нестинарите, трима юноши изнасят иконите до близкия край селото свещен извор (аязмо). В шествието се включват всички жители. На извора иконите се освещават и се играе хоро. След освещаването на иконите шествието обикаля цялото село и нестинарите се прибират в параклис. В него се пазят иконите на Константин и Елена, където нестинарите прекарват времето до вечерта, слушат непрекъснатото биене на тъпан в определен ритъм, от което изпадат в транс и започват да танцуват, носейки свещени предмети – икони, кърпи, кандила.

В същото време на площада се пали огън, който се поддържа цял ден от най-стария нестинар или нестинарка. На свечеряване огънят вече започва да се разстила за жаравата. В нея първи пристъпват най-старите практикуващи нестинари, които преди това обикалят жаравата три пъти, а след това я минават на кръст. Едва след това започва и истинският танц – нестинарките навлизат в огнения кръг с пронизителен вик. Те пресичат жаравата като натискат стъпалата си във въглените и продължават да викат. Танцьорите танцуват, държейки украсената с цветя икона на Константин и Елена. Нерядко изпадналите в транс правят предсказания. Постепенно танцът става по-бавен, движенията на нестинарите са по-спокойни и накрая танцът завършва.

Забележително е, че след него нестинарите нямат рани или изгаряния по краката. И в това се състои най-голямата магия на нестинарството.