Браковете намаляват, деца се раждат все по-късно

23-12-2015

В България се наблюдава трайна тенденция, при която семейството губи своята тежест като юридически съюз. Броят на браковете намалява за сметка на съжителствата без брак. Като резултат от тази тенденция раждането на първо дете често предхожда сключването на брак.

Това са изводите в статията „Бракове, бракоразводи и раждания в България в началото на 21 век”, публикувана от Националния статистически институт. Тя е част от пилотен проект на Евростат, а данните са от ноември тази година.

Те сочат, че броят на сключените бракове в България намалява непрекъснато от 1945 г. насам, като най-значително е намалението след 1990 г. През 1990 г. броят на браковете за първи път спада под 60 хиляди годишно, а коефициентът на брачност - под 7.0‰.

През 2014 г. в България са сключени 24 596 юридически брака, или с 2653 повече отколкото през предходната година, а коефициентът на брачност е 3.4‰.

В страната се очертава и трайна тенденция на увеличаване на средната възраст при сключване на брак както при мъжете, така и при жените. През 2000 г. средната възраст при сключване на брак за мъжете е била 30.0 години, а през 2014 г. тя достига 32.7 години. При жените тези стойности са съответно 26.4 и 29.4 години.

Изводът - хората сега сключват брак 3 години по-късно отколкото преди 14 години. Увеличение се наблюдава и на средната възраст при сключване на първи брак. През 2000 г. средната възраст, на която мъжете за първи път са сключвали брак, е била 28.1 години, а през 2014 г. тя нараства с 2.5 години и достига 30.6 години. При жените увеличението е дори по-голямо - от 24.7 на 27.5 години, или с 2.8 години.

Докато през 2001 г. неженени са били 64.6% от младежите на възраст 20 - 29 години, през 2011 г. техният дял вече е 82.2%. Още по-голямо е нарастването на дела на неженените сред 30 - 39-годишните - от 18.2 на 42.1%, или 2.3 пъти в периода между двете последни преброявания на населението.

Едновременно с това значително нараства делът на лицата, които живеят съвместно, без сключен брак. През 2001 г. 4.7% от населението на 20 и повече години на България е било във фактическо съжителство, а през 2011 г. този дял вече е 9.4%. Най-голямо увеличение на лицата, живеещи в съжителство без брак, се наблюдава сред 30 - 39-годишните - 13.0%, следвани от лицата на възраст 20 - 29 години - 6.4%.

Българските жени раждат по-малко и по-късно, сочат данните на националната статистика.

От края на 60-те години раждаемостта в България непрекъснато намалява, показват още данните. В следствие от провежданите в началото на 70-те години мерки за стимулиране на раждаемостта в периода 1974 - 1977 г. е регистрирано известно увеличение на броя на ражданията, но ефектът е твърде краткотраен.

След тази година започва трайна тенденция на намаление на раждаемостта, като през 1997 г. е регистрирана най-ниската стойност на броя на живородените в цялата демографска история на страната (64 125, или 7.7‰).

През 2014 г. броят на живородените в страната деца е 67 585. В сравнение с предходната година той се увеличава с 1007 деца, или с 1.5%.

Средната възраст на жените при раждане на дете както и при раждане на първо дете се увеличават за период от 14 години с 3.2 години. През 2000 г. средната възраст е била 24.9 години, през 2014 г. тя достига 28.1 години, а възрастта при раждане на първо дете нараства от 23.5 на 26.7 години.

Намалението на раждаемостта е следствие от редица фактори, като един от водещите е намаляването на броя на жените във фертилна възраст и тяхната плодовитост. Броят на жените във фертилна възраст към 31.12.2014 г. е 1580 хил., спрямо предходната година той намалява с над 21 хил., а спрямо 2000 г. - с над 416 хиляди.