Хранителните навици на родителите преди зачеването влияят на децата
18-03-2016
Хранителните навици на родителите преди зачеването може да се отрази сериозно върху техните наследници, пише научното списание “Science Alert”.
Ново изследване върху мишки е показало, че храната, която родителите консумират преди появата на бял свят на техните наследници, може сериозно да влоши здравето на следващото поколение. Учените са установили, че поколението на мишки, хранени с мазни храни, е по-склонно към развитие на наднормено тегло и диабет. Тази тенденция се забелязва дори и при новородени, които са били износени от сурогатна майка, изключвайки влиянието, оказвано по време на бременност.
„Това проучване е важно, тъй като за първи път доказва, че придобитото разстройство на метаболизма може да се предава епигенетично на поколението чрез ооцитите (клетки в яйчниците – бел. ред.) и спермата“, заяви изследователят Джон Бекер от Германския изследователски център за здравето на околната среда.
За да изолират дали хранителните навици на родителите могат да се отразят на здравето на техните наследници, учените са създали три вида режими на групи генетично идентични мишки. Първият режим включва диета от мазнини, вторият – бедна на мазнини и третият, който е съставен от стандартна лабораторна храна. След шест седмици мишките на „мазна“ диета са развили наднормено тегло и са показали понижена толерантност към глюкоза – ранен признак на диабет тип 2.
След това учените са взели яйцеклетки и сперматозоиди от мишките и с тях са оплодили здрави животни чрез ин витро. След раждането на малките те са хранени също с храни, съдържащи високо количество мазнини. Животните, които са имали биологични родители с наднормено тегло, са показали признаци на по-голяма склонност към качване на килограми и развитие на глюкозна непоносимост.
За разлика от това децата на мишки на диета с малко мазнини са качили най-малко килограми. Експериментът на учените също така е показал, че женските мишки, родени от затлъстели родители, са по-склонни да качват килограми, а мъжките в същото време са по-склонни към глюкозна непоносимост.
