Хранителните добавки, които ни убиват бавно

28-11-2014

Много от добавките, използвани в хранително-вкусовата промишленост са опасни за здравето ни, а в някои случаи могат да предизвикат и рак. За част от тях направените медицински изследвания са противоречиви, за други е сигурно, че са вредни са забранени за употреба. Въпреки това опасните добавки все още се влагат в много хранителни продукти и бавно рушат нашето здраве. Лист с най-вредните вещества в храните намираме в agronovinite.com.

Аспартам

Аспартамът се използва като подсладител и замества бялата захар в нискокалорични десерти, газирани и обикновени напитки, медикаменти. Представлява комбинация от фенилаланин (около 50%), аспергинова киселина (40%) и метанол (10%). Смятан е от много учени за химична отрова и за най-опасната добавка към храните. Открит е случайно през 1965 г. от химика Джеймс Шлатер, който разработвал ново лекарство за язва.

През 1970 г. откритието става публично достояние и става известно и под други имена – „NutraSweet”, „Equal”, „Spoonful”, Е 951.

Две изследвания върху експериментални животни през 1970 и 2007 г. намират връзка между аспартама и появата на рак. Регистрирани са 92 болестни симптома, свързани с употребата на аспартам. Сред тях са главоболие, което може да има мигренозен характер, проблеми с паметта, гадене, наддаване на тегло, обриви, депресия (особено у хора с генетичното заболяване фенилкетонурия), безсъние, проблеми със зрението и слуха, сърцебиене, затруднения в дишането, загуба на вкуса, нарушен говор, замаяност и виене на свят, ставни болки и др., като дори има съобщени смъртни случаи. Посочените симптоми са толкова често срещани, че някои лекари говорят за „аспартамна болест“.

Според медицинските изследвания, добавката може да усложни или отключи следните заболявания: мултипленна склероза, епилепсия, мозъчни тумори, синдром на хронична умора, болест на Паркинсон, диабет, болест на Алцхаймер, синдром на дефицит на вниманието, аутизъм. Ефектите могат да не се проявят веднага, а след няколко години. Причината за остри неврологични състояния, е свободната аспергинова киселина, която се съдържа в подсладителя. Тя е в групата на вещества, които реагират със специфични рецептори в мозъка. Все повече учени и клиницисти са на мнение, че екситоксините играят много важна роля за появата на някои ендокринни и особено на дегенеративни неврологични заболявания, като амиотрофична латерална склероза (АЛС), Паркинсонова болест, болест на Алцхаймер и някои други, и за дефекти в развитието на нервната система на плода по време на бременността.

През 1992 г. „NutraSweet” подписа споразумение с компаниите „Кока кола” и „Пепси кола” с условието да бъде снабдителят им с аспартам. Към 2005 г. подсладителят се използва в над 6000 продукта, а годишната му консумация в световен мащаб възлиза на 16 000 тона. Продава се в почти 100 страни.

Италианският онколог Морандо Софрити преди 3 г. публикува изследване, което доказа повишен риск от рак на черния и на белия дроб при мишки, хранени с аспартам. Проучване от същата година, включващо 60 000 бременни жени, установи връзка между приемането на подсладени с аспартам напитки и случаи на преждевременно раждане. Заради тези резултати Еврокомисията поиска от Европейската агенция за безопасност на храните да направи цялостна оценка на аспартама.

На българския пазар има близо 30 продукта, които съдържат аспартам. Сред тях са газирани напитки, диетични лакомства, дъвки, бонбони, медикаменти за болки в гърлото и разтворими медикаменти за настинки със сладък вкус.

Натриев нитрит

Натриевият нитрит е на челно място в списъка с най-опасните хранителни добавки, които се влагат при производството на продукти от месо – наденица, сухи колбаси, бекон, пушени меса, хот дог, месо за сандвичи, пакетирана шунка, пеперони, всички видове салами, замразена пица с месо, консервирани супи с месо, замразени храни с месо, равиоли и паста с месо, детски храни с месо, кълцани меса използвани в ресторантите и всички консервирани червени меса. Той осигурява апетитния червен цвят на колбасите и приятен вкус. Доказано е, че натриевият нитрит спира размножаването на бактериите. При обработка на продуктите при висока температура, той се превръща в химически агент, който може да причини тумор.

Натриевият нитрит води до образуването на нитрозамини в организма, а те са причина за рязкото увеличаване на риска от образуване на рак.

Учените са доказали, че консумацията на консервирани храни увеличава риска от рак на панкреаса с 67%, а консумацията на 50 грама дневно на подобно месо повишава риска от рак на дебелото черво с 50%.

Натриев нитрит се влага в огромната част от продуктите от червено месо и липсва в пилешките или рибни продукти.

През 1970 г. е направен опит за забрана на натриевия нитрит, но регулацията на храните, доминирана от корпоративни интереси и лобита, отстъпва пред производителите на месо.

Натриев глутамат

Натриевият глутамат, или известен още като китайска сол (Е621), представлява аминокиселина, която има свойството да повишава вкусовите качества на продукта като въздейства на чувствителността на рецепторите на езика. Известен е още с наименованията Monosodium Glutamate, Hydrolyzed Vegetable Protein, Accent, Аginomoto, Natural Meat Tenderizer или с абревиатурата MSG.

Използва се като добавка в салатните заливки, разтворими супи, фиксове, бульони на кубчета, чипс, замразените полуфабрикати и в ресторантите.

При някои хора тази добавка може да предизвика главоболие и гадене, а научни изследвания показват, че уврежда нервните клетки. MSG предизвиква диабет, мигрена, аутизъм, синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност, Алцхаймер.

След консумацията на овкусени с натриев глутамат хранителни продукти, обикновената храна изглежда безвкусна.

В книгата си „Бавното отравяне на Америка” лаборантът от университета „Ватерло” в Онтарио, Канада, Джон Ърб посочва, че Е621 може да предизвика диабет, мигрена, затлъстяване, аутизъм, Алцхаймер и още цял списък с болести. Чрез опити с мишки, Ърб установил, че натриевият глутамат води до затлъстяване. При раждането им изследователите инжектирали на мишките натриев глутамат. Той увеличавал три пъти нивото на инсулина в кръвта на гризачите, от което те затлъстявали. Ърб установил, че повечето от храните в дома му съдържат натриев глутамат. Използвали го и във веригите заведения за бързо хранене „Burger King”, „McDonald’s”, „Wendy’s”, „Taco Bell”, „TGIF”, „Chili’s”, „Applebee’s”, „Denny’s”, „Kentucky Fried Chicken”.

Изследователите смятат, че натриевият глутамат се влага в храната, тъй като хората развиват зависимост към него и купуват съдържащите го продукти постоянно.

Според проучвания от 1978 г., ако на бебетата се инжектира в хипоталамуса натриев глутамат, жлезата се уврежда и по-късно децата развиват затлъстяване.

Калиев ацесулфам

Калиевият ацесулфам е сравнително нов подсладител, който се прилага в газираните напитки от 1998 г. Добавя се в желатиновите десерти и дъвките. Добавката е сладка 200 пъти повече от бялата захар, наполовина от захарина, ¼ от сладостта на сукралозата и приблизително толкова сладка, колкото аспартама.

Калиевият ацесулфам е открит е по случайност от немкия химик Карл Клаус през 1967 г. в Германия. При консумация оставя специфичен метално-горчив вкус в устата. Затова в продуктите, които го съдържат, производителите добавят натриев ферулат, който неутрализира този вкус.

Много изследвания показват, че причинява рак, но според защитниците му, няма достатъчно данни за страничните му ефекти.

Бутилоксианизол

Бутилоксианизолът е антиоксидант, който се слага, за да предотврати окисляването на продуктите, гранясване на мазнините и маслата. Влага се при производството на различни продукти – от чипсове и растително масло, до дъвки.

Бутилоксианизолът е нестабилен и в организма може да се превърне в друго вещество, което води до паталагични изменения в тъканите и поява на тумори. Активността му се повишава в присъствието на други фенолни антиоксиданти.

Пропилгалат

Пропилгалатът е подобен на бутилоксианизола антиоксидант, който се влага в същите продукти. Експертите препоръчват да се избягват храни, в чието производство се използва Е310.

Пропилгалатът е забранен за употреба в бебешките храна, защото дразни храносмилателната система и кожата.

Олестра

Олестрата е фалшива мазнина без калории, което замества мазнините в някои видове чипс и снаксове. Преминава през храносмилателния тракт без да се усвоява, но потиска усвояването на хранителни вещества, които намаляват риска от сърдечни заболявания.

Олестрата се свързва с мастно-разтворимите витамини А, Е, Д и К и каротинина, които поддържат имунната система и предотвратяват някои видове рак . Добавката обаче ги елиминира от организма. „Procter and Gamble”, компанията,която произвежда олестра, призна проблема с витамините и сега обогатявата добавката с тях.

Калиев бромат

Калиевият бромат се използва рядко, но все още се влага в приготвянето на хлебни изделия и продукти от бяло брашно, използва се за набухвател. Някога добавката е влизала в състава на газираните безалкохолни напитки, но от 2000 г. повечето страни се отказват от влагането й, заради канцерогенните й свойства.

Веднъж влязъл в организма, калиевият бромат веднага се превръща в друго вещество, което повишава риска от туморни заболявания. Представлява бяло или кристално синтетично съединение на бромна киселина и вар, без мирис и цвят.

В щата Калифония например на етикета задължително трябва да е отбелязано съдържанието на калиев бромат, известен още като Е924. Изписва се предупреждението, че продуктът може да е опасен за здравето.

Проведени са многобройни тестове с Е924, които показват, че е мощен канцероген и предизвиква активно развитието на ракови клетки.

Оцветители

Производителите използват тези добавки, за да имат продуктите по-атрактивен вид, който потребителите да свързват с вкуса. Използват се в най-различни храни и напитки – цветни дъвки, сладки, бонбони, напитки, червено вино, сосове, желатинови продукти.

В Европейския съюз и Австралия регулаторите допускат използването на оцветители, но учените предупреждават, че свойствата им не са изследвани докрай. В САЩ разрешението за употребата им е компрометирано, тъй като федералната агенция по безопасност на храните получава компенсации за всеки фунт (0,453кг.) оцветена храна, която сертифицира. Мнозина смятат това за конфликт на интереси по отношение безопасността на тези оцветители.

Жълтият оцветител татразин (E102) предизвиква астматични пристъпи, уртикария при децата, води до образуването на тумори на щитовидната жлеза, хромозомни увреждания. Тетразин се влага в производството на напитки, конфитюри, сладкиши, зърнени храни, снакс, сухи супи и консерви.

Забранен е за употреба в Норвегия и Австрия. В САЩ и Норвегия не е разрешено използването на жълт куинолин (E104), който се употребява при производството на червила, продукти за коса, одеколони, а също така и в широк кръг медикаменти. Известно е, че предизвиква дерматит.

Норвегия забранява оцветителите, известни като Sunset Yellow FCF и Orange Yellow S FD&C. Те се използват в зърнените храни, производството на хлебни изделия, сладкиши, снакс, сладолед, напитки и риба в консерви; изкуствен произход и някои лекарства. Страничните ефекти са обрив, хрема, алергии, назална конгестия, превъзбуда, туморни образувания в бъбреците, хромозомни увреждания, коремни болки, гадене, повръщане, стомашно разстройство, непоносимост към храна.

Азорубин и камоизин са добавки с червен цвят, които се добиват от катран. Използват се в сладкарските изделия, марципана и желираните продукти. Тъй като те могат да предизвикат нежелани реакции при астматици и алергични към аспирин хора, Швеция, САЩ, Австрия и Норвегия забраняват употребата им.

Е123, наричан амарант, също е червен оцветител, който се извлича от малко растение със същото име. Употребява се в производството на торти, плодови пълнежи за сладкиши, желирани продукти. Възможно е да предизвика астма, екзема и превъзбуда, увреждания при новородени, предизвиква образуването на ракови клетки. Употребата му не е разрешена в САЩ, Русия, Австрия, Норвегия и други страни. В групата на оцветителите, за които също се смята, че водят до развиването на тумори, са Е124 – Ponceau 4R, Cochineal Red A, Е127 – еритрозин, Е129 – алура ред. Над 80% от оцветителите водят до развитието на алергии.