Дойде Лазаровден!

08-04-2023

Православната църква отбелязва Лазаровден, празник който се чества предпоследната събота преди Великден.

На този ден имен ден празнуват: Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Ласка, Елизар.

По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден - Връбница (Цветница).

Лазаровден или Лазарница е християнски празник, кръстен на Свети Лазар. В Новия Завет Лазар e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Исус извежда от гроба и възвръща към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.

Според българските народни вярвания девойките, които не танцуват и пеят ритуални песни този ден, няма да намерят съпруг. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.

Обичаите, характерни Лазаровден  са жизнерадостни, свързани с пролетното събуждане на природата, с надеждите и мечтите за благоденствие и задомяване на момите. На Лазарица се изпълняват обичая „лазаруване”.

Младите жени, лазарките берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница (на следващия ден).

Лазарките са красиви и жизнерадостни, пременени в традиционни фолклорни носии. Те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

Цял месец преди лазаруването момичетата шият носии и учат песни. Рано сутрин девойките си разпределят селото (градчето) на махали, така че да не се лазарува в една къща по два пъти.

Когато обикаляли домовете, момичетата играели ръченица и пеели песни за здраве, плодородие и женитба.

След благите пожелания стопаните дарявали момичетата с питки, ябълки, орехи, яйца. Всичко това било поднасяно в сито, за „да е сита годината”, а „кумицата” изсипвала съдържанието на ситото в голяма шарена торба.

Строго забранено било ритуалните песни да се пеят след Лазаровден, защото на момите „ще им излязат циреи”. Девойката, която не е лазарувала, не е могла да се замомее и да се омъжи. Освен това лазаруването било гаранция, че нито една от лазарките няма да бъде грабната от змей горянин.