Сирни Заговезни е, време за прошка!

14-03-2003

Сирни Заговезни е важен празник в народния календар, ознаменуващ края на зимата и началото на пролетта. Чества се седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. Познат е с имената Сиропусна Неделя, Прошка, Сирница, Сирни поклади, рия, запоставане и др.

По традиция празничната седмица бележи началото на най-големия пост през годината (Великият пост), с него се свързват и кукерските игри и не на последно място прошката. В края на зимата с веселби хората се зареждат с настроение преди дългите и строги пости.

Сутринта на Сирни Заговезни се запалват огньове на най-високото място в селото или на мегдана или в двата края на селото. По тях се правят гадания за предстоящата трудова година. След като прегорят, огнищата се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни.

Изпълнява се и обичай, наречен оратници. Правят се факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Ергените пък изстрелват запалена стрела в двора на момата, която харесват. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.

През цялата седмица - в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве.

За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане - на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

Извършва се и ритуалът „прошка”. По-младите обикалят по-стари роднини и близки — свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости“, „Простено“ пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка.