Църквата почита Св. Св. Кирик и Юлита и Св. Владимир

15-07-2019

На 15 юли всяка година Православната църква прославя Св. Св. Кирик и Юлита и Светия равноапостолен княз Владимир.

Имен ден празнуват: Владимир, Владимира, Влад, Владо, Влада, Владена, Влайко.

Свети княз Владимир е известен с покръстването на Киевска Рус през 988. Той е третия син на великия княз на Киевска Рус Светослав и бил възпитан с езическата вяра. За да получи благоразположението на византийския император Василий II, приема християнската вяра и покръства цяла Киевска Рус.

Св. Владимир гради се смята за духовен прародител на руския народ. Той е първият, който тръгнал по пътя на Кръста заедно с целия си народ. Приемайки християнската вяра, Владимир знаел, че това е най-тежката от трите предложени му вери. Той знаел, че християнската вяра означава, че трябва да загърбиш старото си минало и да се отървеш от старите си навици.

Промяната в душата на Владимир, била толкова голямо чудо, че не можела да се обясни с никакви човешки усилия, а само с Божията милост и могъщество.

Св. Юлита произлизала от рода на предишните римски царе. Овдовяла на млади години, като имала само един тригодишен син Кирик. Тя живеела в гр. Икония и била предадена на Христовата вяра, заедно със своя син.

По време на гоненията при Диоклетиан била изведена със сина си на съд. Управителят я попитал за нейното име, род и отечество. Тя се нарекла само християнка. Управителят тогава й отнел сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и искало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, но Кирик с висок глас извикал: „Аз съм християнин, пусни ме при мама!” И взел с ръчичките си да драска управителя, като отвръщал лице от него.

Озлобеният управител го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и невинна душа. Виждайки как Кирик пострадал преди нея, св. Юлита се изпълнила с радост и поблагодарила на Бога, загдето нейният син се удостоил с мъченически венец. След много мъки и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 година.

Телата на пострадалите за Христа майка и дете били хвърлени без погребение да бъдат изядени от зверове.