Биологически предразположени ли са жените към преяждане?

09-05-2013

Жените са биологически предразположени към хранително разстройство, показва ново изследване.

Експерименти с мишки установяват, че женските индивиди прекаляват повече с храната отколкото мъжките. Изследването е първото, което установява полови различия при прекаляването с храната при животните. Учените, цитирани от агенция БГНЕС, признават, че тези резултати важат и за хората.

Те показват, че не само културните привички стоят в основата на наднорменото тегло. Жените имат вродено предразположение хранителни разстройства.
Хората с подобен проблем често приемат необичайно големи количества храна и не могат да контролират това. Десет пъти по-вероятно е жените да страдат от хранително разстройство от мъжете. Елтън Джон и принцеса Даяна са сред знаменитостите, които са страдали от булимия, а Опра Уинфри и Джанет Джексън са разказвали за битките им с прекомерното хранене.
Повечето теории, изследващи защо хранителното разстройство е толкова преобладаващо при жените, са съсредоточени върху повишения културен и психологически натиск, пред който са изправени жените и момичетата. Но това изследване показва, че биологични фактори вероятно също играят роля, тъй като женските мишки не изпитват психологическия натиск, на който са подложени хората, като например натиска да си слаб, заяви психологът проф. Кели Клъмп от Мичиганския държавен университет.

Нейният екип извършил експеримент с хранене на 60 мишки, половината от които женски, в продължение на две седмици, като периодично заменяли палети с ванилова глазура. Те установили, че вероятността от консумация на най-големи количества глазура при всички експерименти била с шест пъти по-висока при женските, отколкото при мъжките мишки. Проф. Клъмп смята, че тенденцията за прекомерно хранене може би е свързана с естествената възнаграждаваща система в мозъка или степента, в която някой харесва и търси награда.

Сега учените изследват мишките, за да установят дали мозъкът на женските е по-чувствителен и откликващ на възнаграждаващи стимули като богата на мазнини храна и химикали, които стимулират търсенето на награда. Резултатите могат да подобрят терапията на хората с хранително разстройство.